menu

оразованието и обучението в кнр - разказ

В Китай колкото е по-евтино, толкова е по-вкусно


Източник на статията

“Обожавам Китай! Много е красиво! Когато си там се чувстваш изключително спокоен, сякаш проблеми не съществуват. Още по-отпускащо е щом видиш вечер хората по площадите да танцуват. Слънчевите усмивки на китайците те карат да желаеш да посетиш страната им отново. Страхотно е!” – така с възторг говори за Китай 20-годишната Гергана, след първата година като студентка там.

Гергана Мартинова - автор на статията

Гергана Мартинова – автор на статията

Гергана Мартинова е завършила 18 СОУ в София с китайски език. За 4 години там е учила между 4 и 20 часа седмично китайски, имала е отделни преподаватели китайки, но повечето – българи. След като завършва, отива в Китай с пълна стипендия, за да учи езика по-сериозно. А сега през март заминава за Пекин, където ще държи изпити за прием в Китайския народен университет / Renmin University of China – 中国人民大学. Иска да завърши икономика и международна търговия и да практикува специалността си в някоя европейска държава, защото, както тя се шегува: „В Китай не е много престижно да владееш добре китайски език”.

“Започнах да уча китайски още в гимназията и се оказа, че ми се удава. Имах голям интерес към йероглифите, обичам да рисувам. Всичко тръгна като игра в началото. Интересът ми се задълбочи, когато изкарах най-високия резултат на един международен изпит по китайски. Спечелих стипендия да уча 1 месец в Пекин. Започнах да се интересувам повече от езика и след като завърших 12 клас, веднага заминах за Пекин.

Вече знам хиляди йероглифи, защото не спирам да се занимавам и да уча още. Цяла година аз и няколко съученици бяхме в Тиендзин – това е град точно до Пекин, третият по големина в Китай (с население над 10 милиона жители). Там преминахме едногодишен курс, в който се учи само китайски. Моята цел беше да изкарам по-високо ниво на международния изпит по владеене на китайски, който се казва HSK. За да влезеш в университет, изискват шесто ниво. След едногодишното обучение държах този изпит и защитих шесто ниво.

В Китай беше много хубаво. В общежитието (само за чужденци) беше пълно с млади хора от различни държави. След няколко месеца започваш да ги приемаш като свои сънародници, без да ти прави впечатление кой е черен, кой е бял, кой е от Корея, от Куба и т. н. По принцип всички бяхме там, за да учим китайски, но повечето го изкарваха на купони, дискотеки и др. Моята стипендия беше пълна, получавах включително и джобни, така че не се налагаше да работя. Но мои приятели го правеха. Там на чуждестранните студенти им е забранено да работят и може да станеш само учител по английски език. Такива много се търсят, защото китайците са зле с английския. Произношението им е ужасно и дори да знаят много думи, не се разбира какво ти казват.

Част от колегите ми трябваше да лъжат, че майчиният им език е английски, за да ги вземат на работа. Имаше примерно един грузинец, на който му личеше, че английският не му е роден език, но беше достатъчно самоуверен, за да ги убеди и го назначиха. За такава позиция се плаща добре, особено ако си студент, но не ти остава време за учене. Часовете са през целия ден, а дори и да има дупки, не може да се прибереш, защото мястото е прекалено далече от там, където живееш.

За един студент хубава заплата там е около 3000 юана на месец, което е около 600 лева. Наемите на квартири са към 1000 юана на месец (1500 е вече лукс) и другите пари ти остават, а храната в Китай е страшно евтина. На мен през последните месеци много започна да ми омръзва китайската храна и си готвех. За 6 юана – 1-2 лева, може да си направиш чудесна яхния за целия ден – с пиле, картофи и всичко. Иначе тяхната кухня е много странна и съвсем различна от това, което се предлага в китайските ресторанти в България. В сандвичите им например винаги има водорасли, фъстъци, някакви странни репички и др.

Веднъж се излъгах да си поръчам супа, но явно не уцелих, защото представляваше огромен казан с вода, плуващи сини яйца и водорасли. Те имат едни сини яйца, които се държат дълго време под земята, миришат лошо, но се ползват като много добра подправка към храните. Не беше особено приятна супа, но те си я харесват. Иначе често си взимахме храна от едно място, близо до общежитието. Какво представляваше то? Представете си тухлена стена с малко прозорче. Като се отвори то, от вътрешната му страна е залепено меню. Една жена стои вътре в миниатюрно пространство, с тиган, газов котлон и продукти за готвене. Казваш какво искаш и тя ти забърква нещата на място. Това беше най-евтината и най-вкусна храна. В Китай стандартът е такъв – колкото по-евтино и мръсно, толкова по-вкусно. Като погледнеш вътре, може да ти се отяде от състоянието на т. нар. „кухня”, но на вкус е идеално. Ако си поръчаш супа на такова място, слагат ти я в найлоново пликче, завързват я и ти я дават да си я носиш.

В брошурата на един новооткрит корейски ресторант прочетохме, че предлагат кучешко месо. Събрахме се трима, отидохме и пробвахме. В средата на масата слагат един газов котлон. Носят ти нарязаното кучешко месо, зеленчуци и др. и ти си го вариш, колкото искаш. По принцип само мисълта, че е кучешко ти пречи да го изядеш. Самото месо е на кръгли парчета като шайбички и е много вкусно. Там ядат и котки, но не съм опитвала. Иначе в Китай има ресторанти, които приличат на зоомагазини. Примерно за влечуги – в един леген има живи жаби, в друг – нещо като гущери и т. н. На всяко животно е закачена цена и направо си избираш какво да ти сготвят. Котки не съм виждала да се предлагат по ресторантите, но веднъж видях китаец, който преследваше една. Не знам какво се е случило с нея после (смее се). Много рядко в Китай ще срещнеш улични кучета и котки. Определено са си решили проблема с помиярите.

Имат много вкусни шишчета – от агнешко, пилешко. Отварят едни сергии с много маси, на които правят шишчета – от зеле, от всевъзможни зеленчуци, от октоподи, от тиквички, от всичко. Дори от насекоми има – от мухи, скакалци, скорпиони, които изглеждат непокътнати, но опърлени и забучени на шишче.

Най-големият деликатес в Китай (и най-скъпото ястие) е патицата по пекински. Тя се готви цял месец. В повечето ресторанти, разбира се, не я правят по оригиналната рецепта, но ако искаш да ядеш истинска патица по пекински, трябва да си я поръчаш 30 дена по-рано, за да ти я приготвят – първо хубаво я угояват, колят я по специален начин, слагат я в различни сосове и накрая ти я поднасят със стръкчета лук, със специален сос и малки плоски хлебчета, подобни на арабските, но квадратни. Нарязват патицата пред теб, взимаш хлебчето, слагаш си от патицата и от лука, от соса, навиваш го като малко дюнерче и го ядеш.

Китайците не обичат да ядат много сладки неща. Преди време там отворили „Дънкин Донътс”, но заведението фалирало. В същото време обаче, всичко, което трябва да е солено, там е сладко, включително саламът. Взимаш си пуканки със сироп от ягоди или карамелизирани и се оказва, че това са солени пуканки, поляти със сироп от ягоди или карамел. Нямат хубави колбаси или като нашето сирене. Алкохолът им е слаб и не е вкусен. Бялото вино горе-долу е добро, но червеното е горчиво и с неприятен дъх – като нафталин. Бирата им е хубава, но също е слаба. Яйцата не се продават на бройка, а на килограм. Месата не се държат в хладилник, а си ги купуваш от щанда, така че не знаеш колко време са престояли и т. н. Вярно, евтино е, но много трябва да внимаваш. Явно хората там са свикнали.

Стандартите за хигиена в Китай доста се различават от нашите. При тях чисто е това, което за нас примерно е мръсничко и прашасало. Канализацията им е ужасна. Навсякъде има проблеми и се носят лоши миризми. Китайците не пушат често – в заведенията, ако видиш някой с цигара, той най-вероятно е чужденец, но пият много от тяхната ракия – пай дзио. Не носят на пиене и след една-две чашки започват да се правят на мъже и т. н.
По принцип мъжете в Китай не са кавалери – по-груби са, може да те изблъскат, да те прередят, без изобщо да се съобразяват, че си жена.

Масово се придвижват с велосипеди и си слагат мрежи на главите, докато карат. Но не някакви специални, а подобни на пазарските мрежи. Или пък са с маски, които приличат на такива за заваряване, но с прозрачно прозорче отпред, така че да виждат. Те ползват колелото за много далечни разстояния и така си мислят, че се предпазват от изпаренията. Въздухът там е мръсен, мъгливо е, небето не се вижда ясно. Китайците много обичат бялата кожа и се пазят да не почерняват. Затова през лятото, докато си карат колелетата, носят дълги до раменете ръкавици, за да не си опекат ръцете. Слагат си шалчета, чадъри над колелото, крият се.

Особено симпатични са китайките. Аз по принцип ги намирам за много красиви жени. Те са мънички, слабички, обличат се нежно и закачливо и приличат на момиченца, на анимационни герои или на кукли – с роклички, панделки. И като тръгнат с тези чадърчета… Когато спирам хората да ме упътват, винаги са много мили и отзивчиви. Ние сме малко по-затворени и дръпнати, а те са по-открити и винаги ще ти помогнат, освен ако не е за пари. Тогава изведнъж стават стиснати. Пазаренето в Китай е голямо. Непременно трябва да преговаряш за цената. Има магазини с фиксирани цени, но те са рядкост. Излизаш да си купиш блуза и търговците ти казват цена от 100 юана примерно. След известно пазарене може да си купиш 2 блузи за 50 юана.

В Китай непременно искат да имат синове и жените раждат, докато имат син, който да продължи рода. Затова са се получили семействата с много деца. Сега има ограничения за раждаемостта – всяка семейство може да има само едно дете, в противен случай плаща жестоки данъци, непосилни за хората. Така са решили да си намалят населението, което наистина е прекалено голямо.

Движението в Китай е безобразно. В Тиендзин изобщо няма пътни знаци (като „стоп”, „път с предимство” и др.). Карат в насрещното движение, засичат се постоянно, не спазват никакви правила, не обръщат внимание на светофарите… Ако си пешеходец и искаш да пресечеш, първо трябва да направиш път на колите, иначе те газят. Много често се случва да минават на милиметри от теб. Единственото положително нещо е, че карат бавно, но то е, защото има прекалено много автомобили. И на всяко място за паркиране има човек, който да помага и да дава наставления. Това е професия в Китай – помощник за паркиране, на когото плаща общината, а не автомобилистите.

Ако си европеец, докато се разхождаш по улицата, всички се обръщат. Чужденците им правят голямо впечатление. Дори няколко пъти са ме спирали да се снимат с мен, все едно съм някаква знаменитост, но е приятно. Обучението е много качествено. Не преподават материала по сух начин, а с чувство за хумор, винаги дават интересни и забавни примери, измислят игри, които да помагат в обучението. Големи фенове са на различни масови забавления – концерти, тържества, конкурси за таланти и др.

Технологиите са много напреднали, но много е крадено и е менте на известните марки. В мобилните им телефони има телевизор, който хваща всички програми, компютър, стотици други функции. Но повечето техника и телефони е забранено да се внасят в Европейския съюз. Имат различни роботи, сутиени, които се надуват и правят масажи – какво ли не. Местата за купуване на техника са огромни молове, поне десететажни. На първия етаж примерно има само телефони или устройства за емпетройки. Трудно е да намериш нещо оригинално, но може да се спазариш за много ниски цени. Изгодно е да си купуваш техника в Китай. Но бельото им например е отвратително – натруфено, в крещящи цветове, старомодни кройки, бабешко. Има и хубави неща, но много рядко.

Сега през март заминавам пак за Китай, за изпитите. През май ще разбера дали съм приета. Ако ме приемат, от 1 септември започвам да уча. Университетът там не излиза скъпо, но пак представлява трудност за мен. Изпитите са по 600 юана – 100 лева на изпит. Една година обучение е към 20 000 юана, което е към 4 000 лева. Отделно трябва да плащам общежитие. Най-евтиното е по 30 юана (6 лева на ден), но говорим за обща баня и тоалетна на етажа, живеете двама души в стаичка 2 на 2 и е много неприятно и неудобно за учене. Не можеш да се съсредоточиш, нямаш спокойствие и т. н. Така че смятам, ако ме приемат, да започна работа и да изляза под наем – четирима студенти могат да намерят апартамент за по 1000-1500 юана на човек (200-300 лв. на човек). След първата година, ако съм отличничка, може да изкарам стипендия. Дано да успея”.

Източник на статията

Коментарите са затворени.

Go to top

Молим тези от вас, които вече са живели и са преминали обучение в Китай, да споделят опита си, като попълнят информацията за съответния университет. Предварително благодарим!

ЗАТВОРИ Х